БГВЕА ще продължи да работи за стабилна и предвидима инвестиционна среда

Миглена Стоилова, председател на Надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), за годишния алманах на българската енергетика Енерджи Инфо БГ

Традиционно БГВЕА взема дейно участие във всички важни за развитието на сектора процеси. Представители на асоциацията участват в публичните дебати и обществени обсъждания, предшестващи изменения в законовата и подзаконовата нормативна рамка в процеса на либерализация.

Проектът на Националния интегриран план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. беше един от тези значими въпроси за изминалата година. При изготвяне на проекта на интегрирания план, в съответствие с изискванията на Регламента за управлението на енергийния съюз, БГВЕА взе активно участие като изразител на позицията на инвеститорите във вятърна енергия, вземайки предвид европейските тенденции в електроенергийния сектор.

Защита на инвеститорските интереси
Изхождайки от принципите за прогресивна електрификация, декарбонизация и доставка на чиста енергия при оптимална цена, БГВЕА защити инвеститорския интерес, като се обяви за прозрачност, предвидимост и регулаторна стабилност.

Интегрираният план е очакван и значим сигнал към инвеститорите за амбициите на страната да развива ВЕИ технологии. Той следва да бъде дългосрочната рамка, която да насочи инвестиционния интерес към страната ни. Предвид чувствителността на българското общество към цената на енергията, БГВЕА изрази мнение, че е наложително държавата да заложи в Интегрирания план максимално висока цел за ВЕИ, за да привлече инвестиции с ниска цена на капитала и по този начин да гарантира възможно най-ниска цена на електрическата енергия за крайните потребители. Като резултат, до 2030 г. би могла да бъде изпълнена и целта за изграждане на модерен и конкурентен енергиен сектор, който да отговоря на нуждите на гражданите и бизнеса за прогресивна електрификация, декарбонизация и доставка на чиста енергия при оптимална цена.

Друго важно събитие за 2019 г. бяха измененията и допълнения на чл. 100, ал. 4 и ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който ВЕИ производителите с инсталирана мощност 1 МВ и над 1 МВ вече са задължени да търгуват произведената от тях енергия на Българска независима електроенергийна борса (БНЕБ). Отчитайки значимостта на промяната за развитието на сектора и бъдещето на инвестициите във вятърна енергия, БГВЕА беше константен участник и партньор на отговорните институции, предоставящ аргументирани становища и конкретни предложения за съответните законови промени. С всяко свое действие БГВЕА се опитва да бъде активна страна при оформянето на подходяща регулаторна рамка за развитие на ВЕИ, и в частност вятърната енергия в България.

Необходимост от прилагане на предвиденото в европейската Зелена сделка
Електроенергийният сектор в страната се развива с бързи темпове. Динамиката през 2020 г. се очаква да бъде обусловена от необходимостта от прилагане на предвиденото в европейската Зелена сделка - новото европейско енергийно законодателство в електроенергийния сектор, залагащо като тенденция пълен въглероден неутралитет на страните членки и все по-амбициозни цели за ВЕИ производство. И през т. г. БГВЕА ще продължи да работи в посока създаване на една по-стабилна и предвидима инвестиционна среда, както и да адресира предизвикателствата пред нейното осъществяване. Крайната цел е да се осигури положителна възвръщаемост на нови ВЕИ мощности на пазарна основа.

В тази посока трябва да се работи в страната ни, която разполага със значителен ресурсов потенциал за развитие на възобновяема енергия и където са възможни ВЕИ инвестиции при оптимална цена за постигане на общата европейска цел за възобновяема енергия. Предизвикателствата пред постигане на набелязаните цели в посока декарбонизация са различни – значителните административни и регулаторни такси за ВЕИ производителите; прозрачно и конкурентно функциониране на балансиращия пазар; инвестиции в преносната и разпределителната мрежа, насочване на инвестициите към инсталации за съхранение на енергия, интелигентни мрежи, развитие на “demand side response” и др.