ENERGYINFO.BG 9 Изминалата година беше особено значима, включително и заради отбелязването на 15-годишнината на EMI. През този период Институтът се утвърди като експертен и независим мозъчен тръст, предлагащ обективни анализи, аргументирани позиции и приложими решения, основани на добрите европейски практики и съобразени с националния контекст. Този подход беше последователно отстояван и през изминалата година чрез активното ни участие в конференции, изготвяне на становища и медийни изяви. Както изминалата година, така и 2026 г. са белязани от вътрешна политическа нестабилност и нарастваща геополитическа несигурност, които влияят остро върху икономиките и енергийните пазари. От секторна гледна точка 2025 г. може да бъде определена като „годината на мрежите“, тъй като на европейско ниво бяха приети ключови нормативни актове, поставящи развитието на електроенергийните мрежи в центъра на дебата за енергийния преход. Фокусът е върху разпределителните мрежи, които са обект на най-съществените промени – електрификация на отоплението и транспорта, активни потребители и енергийни общности, либерализация на пазара и присъединяване на нови ВЕИ мощности. На този фон в България дебатът все още често се насочва към санкции и ограничения, вместо към политики и инструменти, които реално да стимулират развитието на мрежовата инфраструктура. Предстои динамичен период Най-голямото предизвикателство пред сектора е сегрегирането на електроенергийните пазари в ЕС, наблюдавано от лятото на 2024 г., Най-голямото предизвикателство е сегрегирането на електроенергийните пазари Калоян Стайков, председател на УС на Институт за енергиен мениджмънт (EMI), за годишния алманах на българската енергетика Енерджи Инфо БГ въпреки усилията за изграждане на единен европейски пазар. Това влияе не само върху националните енергийни политики, но и върху целите за потребление от ВЕИ, декарбонизация, инвестиции в нови генериращи и съхраняващи мощности и пълната либерализация на пазара. Процесът на т.нар. енергиен национализъм започва още през 2022 г., но се задълбочава и все по-силно възпрепятства енергийния преход в ЕС. През последната година се отчита ръст на фотоволтаичните мощности, докато развитието на вятърната енергия в ЕС остава бавно, а в България практически липсва през последното десетилетие. Това задълбочава дисбаланса между производството в слънчевите часове и останалата част от денонощието, което се отразява и на цените. Съществуват сериозни административни пречки, но липсва достатъчна политическа воля за тяхното преодоляване. Новите генериращи мощности често се присъединяват далеч от зоните с растящо потребление, което създава тесни места в мрежата и рискове за управлението на енергийните потоци. Докато акцентът остава върху междусистемните връзки, развитието на вътрешната мрежа изостава, ограничавайки присъединяването на ВЕИ, системи за съхранение и нови потребители. Ако преди административните бариери бяха основният проблем, днес ограниченията са физически – мрежов капацитет, срокове за доставки на оборудване и недостиг на работна ръка. Съществена промяна за българския пазар е бързото присъединяване на батерии, които в началото на 2026 г. достигат 1181 MW инсталирана мощност. Делът им спрямо слънчевите и вятърните мощности е значително по-висок от средния за ЕС, което ще окаже съществено влияние върху пазара и затруднява правенето на прогнози. За сравнение, в Германия са инсталирани 11 009 MW батерии, които представляват 7,4% от инсталираните мощности в слънце и вятър, докато в България това отношение достига 17,6%. Едно е ясно – предстои динамичен период. Темата за сигурността на доставките отново е атрактивна Двете водещи теми за годината и в средносрочен план са развитието на вътрешните мрежи и осигуряването на маневрени мощности за компенсиране на променливото производство от слънце, вятър и вода. Поставянето на все по-амбициозни европейски и национални цели за ВЕИ стимулира инвеститорския интерес, който обаче невинаги съвпада с нуждите на системата по отношение на местоположение и товарови профили. С други думи, енергията трябва да бъде доставяна там и тогава, където е необходима. Това е познат, но дълго време подценяван проблем, който в условията на променящи се регулаторни, финансови и технологични рамки изисква нови решения. В този контекст темата за сигурността на доставките отново е атрактивна и ще привлича нарастващо внимание.
RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=