ENERGYINFO.BG 15 2025 г. не беше лека, но безспорно беше успешна. Изпълни се една от най-важните ни стратегически цели – България стана член на Еврозоната. За бизнеса, предприемачите и прагматично мислещите хора това е ключов икономически пробив и дългогодишен приоритет, заложен във всички наши програмни документи. Днес страната ни вече е пълноценна част от ядрото на европейската икономическа интеграция. Изминалата година донесе редица успехи за Асоциацията, но ще бъде запомнена и с едно извънредно, но и необходимо действие – активното ни участие в протеста срещу проекта за държавен бюджет. Макар протестите да не са традиционен инструмент за работодателските организации, АИКБ последователно защитава интересите на индустрията – винаги първо с позиции и предложения за решения, а при липса на адекватни действия от страна на властта – с решителни стъпки. През 2025 г. ситуацията беше критична: неприемливият начин на изготвяне на бюджета и заложената философия на изземване и преразпределяне чрез допълнителни данъчно-осигурителни тежести и задлъжнялост създаваха сериозни рискове за икономиката и конкурентоспособността в дългосрочен план. Пасивността би означавала трайно понасяне на последиците от неработещ и грешно формулиран модел. Затова действахме активно и категорично, още повече предвид въздържаността от сродни организации към ефективни стъпки и склонността им към примирение. Резултатът потвърди правилността на позицията ни – бюджетът беше оттеглен и се откри възможност за изработване на по-баланПродължаваме системната си работа за постигане на енергийна конкурентоспособност Румен Радев, председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), за годишния алманах на българската енергетика Енерджи Инфо БГ сиран и икономически обоснован документ. Сериозен проблем остават високите цени на електроенергията за индустрията Индустрията е изправена пред дълбоки и системни предизвикателства. На първо място е глобалната геополитическа и политическа несигурност, която пряко влияе върху инвестициите, пазарите и дългосрочното планиране, без бизнесът да има реален контрол върху този фактор. Сериозен проблем остават високите цени на електроенергията за индустрията, породени от недостатъчната електропреносна свързаност между Югоизточна и Западна и Централна Европа. България, заедно с Гърция и Румъния, се оказва в структурно неблагоприятна позиция. Въпреки усилията на европейско ниво, пълноценното реализиране на предприетите мерки изисква значително време. В допълнение документите третират основно енергоемките индустрии, но слабо адресират проблемите на всички останали сектори. Има нужда от устойчив национален механизъм за компенсация на свръхвисоките цени, който да запази конкурентоспособността на българската икономика. Друг ключов проблем е тежкият недостиг на работна сила, задълбочаван от демографските процеси и недостатъчната либерализация на вноса на работници от трети страни. В съчетание с това, цената на труда расте по-бързо от производителността, допълнително натоварена от популистки политики по отношение на минималната работна заплата и секторните възнаграждения. Накрая, инвестиционните процеси сериозно се възпрепятстват от продължаващите трудности при присъединяването на нови промишлени обекти към енергийни и инфраструктурни мрежи, особено при притежаваните и управлявани от държавата компании. В условията на ускорена технологична трансформация решаването на тези базови структурни проблеми остава критично за устойчивото развитие на индустрията. България заслужава място в ОИСР След присъединяването към Еврозоната, един от много важните приоритети е влизането на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която несъмнено е клубът на най-развитите индустриални държави. Страната ни е на крачка от пълноправно участие. Убедени сме, че България напълно е заслужила това място, въпреки временните икономически затруднения и колебанията в индекса на индустриалната продукция. Паралелно с това, през 2026 г. ще продължим системната си работа по ключовите дългосрочни проблеми – енергийната конкурентоспособност, достъпа до работна сила, предвидимата регулаторна среда и ефективната инфраструктура. Това не са краткосрочни предизвикателства, а структурни теми, които изискват постоянство, експертност и активен диалог с институциите на национално и европейско ниво.
RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=