Ти Ел Ел Медиа ООД ЕНЕРДЖИ ИНФО БГ® Издател Ти Ел Ел Медиа ООД София, 1612, бул "Акад. Иван Ев. Гешов", 104, офис 9, тел.: (02)8183838; e-mail: office@tllmedia.bg web: www.tllmedia.bg ISSN 1314-4901 © Ти Ел Ел Медиа ООД, 2026 Формат 60х90/16 Печатни коли 16 За достоверността и пълнотата на публикуваната информация отговарят предоставилите я фирми. The authenticity and the completeness of the published information are responsibility of the represented companies. ЕНЕРДЖИ ИНФО БГ® е издание на ТИ ЕЛ ЕЛ МЕДИА ООД – издателство за специализирана техническа периодика. ЕНЕРДЖИ ИНФО БГ® включва информация за фирмите в България, специализирани в проектиране, производство, търговия и услуги в областта на енергетиката. Издава се ежегодно в печатна версия. Онлайн версия на алманаха е достъпна на сайта на изданието WWW.ENERGYINFO.BG За включване в следващото издание ползвайте формата на сайта на алманаха или се обърнете към отдел Реклама на издателството- тел. 02/818 3838, или на reklama@tllmedia.bg. алманах на българската енергетика онлайн регистър на фирмите доставчици на продукти и услуги за енергетиката WHO is WHO in the Bulgarian Energy Sector ENERGY INFO BG® is a publication of TLL MEDIA LTD. – the Bulgarian Publishing House for professional technical periodicals. ENERGY INFO BG® includes catalogue information for the operating on the Bulgarian market companies specialized in design, production, sales and services in the field of the Power Industry. The hard copy of the publication comes out once a year. The online register is available at its website WWW.ENERGYINFO.BG For participation in the next issue, please use the form at ENERGY INFO BG® website or contact the Advertising department of TLL MEDIA LTD.: phone +359 2 818 3838 or reklama@tllmedia.bg. ® ®
СЪДЪРЖАНИЕ CONTENTS Азбучен указател ................................................................................................................................................................................................. 4 Company index ..................................................................................................................................................................................................... 6 Системите за съхранение, ВЕИ и гъвкавото потребление укрепват конкурентоспособността на енергетиката Кирил Георгиев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) ....................................................................... 8 Най-голямото предизвикателство е сегрегирането на електроенергийните пазари Калоян Стайков, председател на УС на Институт за енергиен мениджмънт (EMI)...................................................................................... 9 Суровините все по-често се разглеждат през призмата на сигурността и устойчивостта доц. д-р инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българска минно-геоложка камара (БМГК) ............................................................ 10 Електроиндустрията ще има ключов принос за иновативния потенциал на България Орлин Димитров, изпълнителен директор на Българска асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) ............................. 11 Зеленият преход трябва да бъде справедлив за индустрията Добри Митрев, председател на УС на Българска стопанска камара (БСК) ................................................................................................... 12 Изградихме доверие както сред бизнеса, така и сред институциите Илия Илиев, председател на Българска асоциация за възобновяема енергия ................................................................................................ 13 Близо сме до момента, в който електромобилите ще станат по-евтини от конвенционалните aрх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор и член на УС на Аутомотив Клъстер България (АКБ) ............................................. 14 Продължаваме системната си работа за постигане на енергийна конкурентоспособност Румен Радев, председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) .................................................................... 15 Електрическата мобилност се утвърждава като реална алтернатива в България Мартин Заимов, съпредседател на Българска асоциация електрически превозни средства (БАЕПС) ....................................................... 16 Основната ни цел е превръщането на интереса към геотермалната енергия в работещи проекти инж. Никола Сечкарьов, председател на Българска Асоциация Геотермална Енергия (БАГЕ) ....................................................................... 17 Реализацията на нови ядрени проекти е трудна, но не и невъзможна задача Богомил Манчев, председател на УС на Български атомен форум (БУЛАТОМ) ............................................................................................. 18 Устойчивият енергиен преход изисква знания и добре подготвени кадри д-р инж. Веселин Тодоров, председател и учредител на Сдружение "Соларна Академия България" .............................................................. 19 Наблюдава се ускорена модернизация на енергийния сектор доц. Николай Тютюнджиев, ръководител на Лаборатория по фотоволтаични и хибридни системи към ЦЛ СЕНЕИ-БАН ......................... 20 Фирмени представяния/ Company presentations РАЗДЕЛ 1 ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ SECTION 1 ENERGY EFFICIENCY .................................................................................................... 21 РАЗДЕЛ 2 ВЕИ ЕНЕРГЕТИКА SECTION 2 RENEWABLE ENERGY ................................................................................................... 43 РАЗДЕЛ 3 ЗАРЯДНА ИНФРАСТРУКТУРА ЗА ЕЛЕКТРОМОБИЛИ SECTION 3 ELECTRIC VEHICLE CHARGING INFRASTRUCTURE ..................................................... 61 РАЗДЕЛ 4 ТОПЛОЕНЕРГЕТИКА SECTION 4 THERMAL ENGINEERING............................................................................................... 69 РАЗДЕЛ 5 ЕЛЕКТРОЕНЕРГЕТИКА SECTION 5 ELECTRIC POWER SYSTEMS........................................................................................ 81 РАЗДЕЛ 6 ЯДРЕНА ЕНЕРГЕТИКА SECTION 6 NUCLEAR POWER INDUSTRY..................................................................................... 117 РАЗДЕЛ 7 ГАЗИФИКАЦИЯ, ВЪГЛИЩА, НЕФТ SECTION 7 GAS, COAL, OIL/PRIMARY ENERGY SOURCES.......................................................... 123
ENERGYINFO.BG 4 азбучен указател / company index Азбучен указател CANTONI MOTOR...................................................22 FARM ENERGY NET................................................44 HEXONIC-CZ ........................................................... 70 MAX WEISHAUPT............................................ 23, 71 АББ БЪЛГАРИЯ............................................... 24, 62 АДЕКС ЕНЕРДЖИ..................................................25 АЛФА ЛАЙТ............................................................26 АМАРА ЛАЙТИНГ ...................................................27 АМАРА ЛАЙТИНГ - MAUS SAFETY........................82 АРИСТОН СПА .......................................................72 АС - ДС..................................................................83 АСОЦИАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО, СЪХРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ.....................46 АУТО ПРОФИ-Н............................................... 45, 84 АУТОМОТИВ КЛЪСТЕР БЪЛГАРИЯ........................63 БГ СМАРТ ХОУМ....................................................85 БУЛАТОМ .............................................................. 118 БЪЛГАРИЯ ИНЖЕНЕРИНГ......................................48 БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЕЛЕКТРОТЕХНИКАТА И ЕЛЕКТРОНИКАТА (БАСЕЛ).............86 ВАЙД-БУЛ....................................................... 28, 88 ВАТТЕРИ ................................................................. 29 ВВТ ИНЖЕНЕРИНГ.......................................... 30, 49 ВЕРСОЛЕЙ .............................................................. 50 ВИВ ИЗОМАТИК.............................................. 64, 90 ГЕС ЕНЕРДЖИ.......................................................51 ДЕЛТА ИНСТРУМЕНТ.............................................91 ДОБМАР ТРЕЙД....................................................31 ЕЕГ ИНЖЕНЕРИНГ.................................................92 ЕКО ЕЛЕКТРИСИТИ................................................52 ЕКО ИНДЪСТРИС..................................................32 ЕЛЕКТ ..................................................................... 93 ЕЛМАРК ГРУП........................................................33 ЕЛПРОММОТОРС ................................................... 94 ЕЛТЕРА М...................................................... 53, 119 ЕНГО БЪЛГАРИЯ............................................. 34, 73 ЕХНАТОН ................................................................ 96 ЖО И ВЕН БЪЛГАРИЯ...........................................98 ЗАВОД ЗА ЕЛЕКТРОДИ.........................................74 И.Б.Л.-БЪЛГАРИЯ.......................................... 75, 120 КАСТИВА ................................................................ 76 КОМПАНИЯ ЗА ИНОВАТИВНИ ОБЕКТИ - КОИО ....35 КОНИКА МИНОЛТА БИЗНЕС СОЛЮШЪНС БЪЛГАРИЯ..........................54 КОНТРАГЕНТ 35.....................................................99 КОНТРОЛТЕСТ............................................. 121, 124 ЛЕГРАНД БЪЛГАРИЯ..............................................65 ЛЕМИ ТРАФО.......................................................100 ЛОКАТОР-К.................................................. 101, 125 МАУС ЕЛЕКТРОНИКС.............................................36 МЕРКОМ .............................................................. 102 МЕТИКС ............................................................... 103 МИКРОДИС ЕЛЕКТРОНИКС ..................................37 МИТОВ ЕЛЕКТРИК...............................................104 НИКДИМ .............................................................. 105 ОМЕГА ЛАЙТ..........................................................38 ПАНИМЕКС .......................................................... 106 РАЙКОС ТЕХ........................................................107 РИТАЛ .................................................................. 108 СВМ-БЪЛГАРИЯ..............................................39, 77 СЖС БЪЛГАРИЯ...................................................109 СИБЕЛ .................................................................. 110 СОЛ БЪЛГАРИЯ....................................................126 СОЛАРНА АКАДЕМИЯ БЪЛГАРИЯ.........................55 СОНИС ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ...............................56 СТИМАР 1.......................................................40, 57 Т И Д ИНЖЕНЕРИНГ..............................58, 66, 111 ТЕКУНИ....................................................... 112, 127 ТРАНСИМПЕКС-БЪЛГАРИЯ .................................. 113 ТРИСТАН 02.........................................................114 ТЮФ РЕЙНЛАНД БЪЛГАРИЯ.................................41 ФОТОМЕЙТ БЪЛГАРИЯ..........................................60 ХАНДЖИЕВ .......................................................... 115 ХИДАК...................................................78, 122, 128 ЦЕ ЦЕ ЕС - БЪЛГАРИЯ.............................42, 68, 79 ШАНДОР .............................................................. 116 ЮМО БЪЛГАРИЯ....................................................80
ENERGYINFO.BG 6 азбучен указател / company index Company Index ABB BULGARIA................................................ 24, 62 AC - DC..................................................................83 ADEX ENERGY........................................................25 AKHNATON ............................................................. 96 ALFA LIGHT............................................................26 AMARA LIGHTING ..................................................27 AMARA LIGHTING - MAUS SAFETY.......................82 ARISTON SPA.........................................................72 ASSOCIATION FOR PRODUCTION, STORAGE AND TRADING OF ELECTRICITY............46 AUTO PROFI-N................................................. 45, 84 AUTOMOTIVE CLUSTER BULGARIA........................63 BG SMART HOME..................................................85 BULATOM ............................................................. 118 BULGARIA ENGINEERING.......................................48 BULGARIAN ASSOCIATION OF ELECTRICAL ENGINEERING AND ELECTRONICS (BASEL)..................................86 CANTONI MOTOR...................................................22 CBM-BULGARIA............................................... 39, 77 CCS - BULGARIA.......................................42, 68, 79 COIO ....................................................................... 35 CONTRAGENT 35...................................................99 CONTROLTEST............................................121, 124 DELTA INSTRUMENTS............................................91 DOBMAR TRADE....................................................31 ECO ELECTRICITY ..................................................52 ECO INDUSTRIES....................................................32 EEG ENGINEERING.................................................92 ELECT ..................................................................... 93 ELECTRODES FACTORY - IHTIMAN........................74 ELMARK GROUP....................................................33 ELPROMMOTORS ................................................... 94 ELTERA M..................................................... 53, 119 ENGO BULGARIA............................................. 34, 73 FARM ENERGY NET................................................44 GES ENERGY..........................................................51 HANDJIEV ............................................................. 115 HEXONIC ................................................................. 70 HYDAC...................................................78, 122, 128 I.B.L.-BULGARIA............................................ 75, 120 JO & VEN BULGARIA.............................................98 JUMO BULGARIA....................................................80 KASTIVA ................................................................. 76 KONICA MINOLTA BULGARIA.................................54 LEGRAND BULGARIA..............................................65 LEMI TRAFO.........................................................100 LOKATOR-K................................................. 101, 125 MAUS ELECTRONICS.............................................36 MAX WEISHAUPT............................................ 23, 71 MERKOM .............................................................. 102 METIX ................................................................... 103 MICRODIS ELECTRONICS.......................................37 MITOV ELECTRIC..................................................104 NIKDIM ................................................................. 105 OMEGA LIGHT........................................................38 PANIMEX .............................................................. 106 PHOTOMATE BULGARIA.........................................60 RAIKOS TECH.......................................................107 RITTAL .................................................................. 108 SGS BULGARIA....................................................109 SHANDOR ............................................................. 116 SIBEL .................................................................... 110 SOL BULGARIA.....................................................126 SOLAR ACADEMY BULGARIA.................................55 SONNIS ENERGY BULGARIA ..................................56 STIMAR 1........................................................40, 57 T&D ENGINEERING..................................58, 66, 111 TEKUNI EOOD..............................................112, 127 TRANSIMPEX-BULGARIA ...................................... 113 TRISTAN 02..........................................................114 TUV RHEINLAND BULGARIA...................................41 VERSOLEY .............................................................. 50 VIV ISOMATIC..................................................64, 90 VVT ENGINEERING........................................... 30, 49 WATTERI ................................................................ 29 WEID-BUL........................................................28, 88
ENERGYINFO.BG 8 ята за увеличаване на новоприсъединените ВЕИ. Генерираната от тях електроенергия заема все по-голям дял от общото производство на страната, което на свой ред води до предизвикателства пред управлението на електропреносната мрежа. До края на 2025 г. общата инсталирана мощност на въведените в експлоатация ФЕЦ и ВяЕЦ достигна близо 7000 MW. Само за изминалата година в експлоатация са въведени нови ФЕЦ с обща инсталирана мощност от над 1400 MW. През 2026 г. се очаква да бъдат присъединени още 1000 MW нови ВЕИ. През отминалата година започна и процесът по интензивно изграждане и присъединяване на системи за съхранение на енергия (ССЕ), които са от съществено значение за балансираното управление на електроенергийната система. През 2025 г. в ЕСО са подадени заявления за присъединяване на ССЕ с обща инсталирана мощност от близо 7000 MW и капацитет за съхранение от над 27 000 MWh. Сключени са договори с инвеститори в нови ССЕ с обща мощност от близо 4000 MW и капацитет за съхранение от над 12 000 MWh. До края на януари 2026 г. са присъединени ССЕ с обща инсталирана мощност от над 1400 MW и капацитет за съхранение от близо 3000 MWh. Целта е достигане на над 10 000 MW преносен капацитет През настоящата година екипът Системите за съхранение, ВЕИ и гъвкавото потребление укрепват конкурентоспособността на енергетиката Кирил Георгиев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), за годишния алманах на българската енергетика Енерджи Инфо БГ Екипът на ЕСО постигна значим напредък в изпълнението на проектите за модернизация на електропреносната мрежа и увеличаване на нейния капацитет с цел осигуряване на интеграцията на нарастващ брой нискоемисионни източници. През 2025 г. Електроенергийният системен оператор инвестира над 270 млн. лв. в реконструкция и изграждане на съоръжения за присъединяване на нови обекти към електропреносната мрежа. Над 210 километра електропроводи 110 kV, които са от съществено значение за сигурното електроснабдяване на цялата страна, са напълно реконструирани и въведени в експлоатация. Реновираните въздушни линии значително увеличават преносния капацитет на мрежата и гарантират нейния потенциал за присъединяване на нови беземисионни генериращи мощности. Инвестициите, реализирани през 2025 г. в откритите разпределителни уредби в подстанциите на дружеството, също показват положителни и устойчиви резултати. Очаква се присъединяване на 1000 MW нови ВЕИ През 2025 г. продължи тенденцина ЕСО ще продължи последователно да изпълнява проектите за разширяване на електропреносната мрежа и увеличаване на нейните преносни способности, както и за подобряване на междусистемната свързаност, което допринася за конкурентни цени на общоевропейския пазар. Настоящият трансграничен преносен капацитет на страната ни от над 4200 MW да достигне над 10 000 MW е целта на предвидените за реализиране от ЕСО проекти за развитите на електропреносната мрежа. В началото на 2025 г. ЕСО стана първият електропреносен оператор в Югоизточна Европа, успешно присъединил се към платформата PICASSO за трансграничен обмен на енергия от резерви за автоматично вторично регулиране на честотата и обменните мощности. В началото на тази година България ще се свърже и с европейската балансираща платформа за ръчно вторично регулиране на честотата и обменните мощности – MARI. Присъединяването на ЕСО към европейските балансиращи платформи е от ключово значение за устойчивото функциониране на европейския енергиен пазар в условията на растящ дял на електроенергията, произведена от ВЕИ. Комбинацията от ССЕ, децентрализирани ВЕИ ресурси и гъвкаво управление на потреблението ще гарантира конкурентоспособността на българската енергетика в ерата на декарбонизация.
ENERGYINFO.BG 9 Изминалата година беше особено значима, включително и заради отбелязването на 15-годишнината на EMI. През този период Институтът се утвърди като експертен и независим мозъчен тръст, предлагащ обективни анализи, аргументирани позиции и приложими решения, основани на добрите европейски практики и съобразени с националния контекст. Този подход беше последователно отстояван и през изминалата година чрез активното ни участие в конференции, изготвяне на становища и медийни изяви. Както изминалата година, така и 2026 г. са белязани от вътрешна политическа нестабилност и нарастваща геополитическа несигурност, които влияят остро върху икономиките и енергийните пазари. От секторна гледна точка 2025 г. може да бъде определена като „годината на мрежите“, тъй като на европейско ниво бяха приети ключови нормативни актове, поставящи развитието на електроенергийните мрежи в центъра на дебата за енергийния преход. Фокусът е върху разпределителните мрежи, които са обект на най-съществените промени – електрификация на отоплението и транспорта, активни потребители и енергийни общности, либерализация на пазара и присъединяване на нови ВЕИ мощности. На този фон в България дебатът все още често се насочва към санкции и ограничения, вместо към политики и инструменти, които реално да стимулират развитието на мрежовата инфраструктура. Предстои динамичен период Най-голямото предизвикателство пред сектора е сегрегирането на електроенергийните пазари в ЕС, наблюдавано от лятото на 2024 г., Най-голямото предизвикателство е сегрегирането на електроенергийните пазари Калоян Стайков, председател на УС на Институт за енергиен мениджмънт (EMI), за годишния алманах на българската енергетика Енерджи Инфо БГ въпреки усилията за изграждане на единен европейски пазар. Това влияе не само върху националните енергийни политики, но и върху целите за потребление от ВЕИ, декарбонизация, инвестиции в нови генериращи и съхраняващи мощности и пълната либерализация на пазара. Процесът на т.нар. енергиен национализъм започва още през 2022 г., но се задълбочава и все по-силно възпрепятства енергийния преход в ЕС. През последната година се отчита ръст на фотоволтаичните мощности, докато развитието на вятърната енергия в ЕС остава бавно, а в България практически липсва през последното десетилетие. Това задълбочава дисбаланса между производството в слънчевите часове и останалата част от денонощието, което се отразява и на цените. Съществуват сериозни административни пречки, но липсва достатъчна политическа воля за тяхното преодоляване. Новите генериращи мощности често се присъединяват далеч от зоните с растящо потребление, което създава тесни места в мрежата и рискове за управлението на енергийните потоци. Докато акцентът остава върху междусистемните връзки, развитието на вътрешната мрежа изостава, ограничавайки присъединяването на ВЕИ, системи за съхранение и нови потребители. Ако преди административните бариери бяха основният проблем, днес ограниченията са физически – мрежов капацитет, срокове за доставки на оборудване и недостиг на работна ръка. Съществена промяна за българския пазар е бързото присъединяване на батерии, които в началото на 2026 г. достигат 1181 MW инсталирана мощност. Делът им спрямо слънчевите и вятърните мощности е значително по-висок от средния за ЕС, което ще окаже съществено влияние върху пазара и затруднява правенето на прогнози. За сравнение, в Германия са инсталирани 11 009 MW батерии, които представляват 7,4% от инсталираните мощности в слънце и вятър, докато в България това отношение достига 17,6%. Едно е ясно – предстои динамичен период. Темата за сигурността на доставките отново е атрактивна Двете водещи теми за годината и в средносрочен план са развитието на вътрешните мрежи и осигуряването на маневрени мощности за компенсиране на променливото производство от слънце, вятър и вода. Поставянето на все по-амбициозни европейски и национални цели за ВЕИ стимулира инвеститорския интерес, който обаче невинаги съвпада с нуждите на системата по отношение на местоположение и товарови профили. С други думи, енергията трябва да бъде доставяна там и тогава, където е необходима. Това е познат, но дълго време подценяван проблем, който в условията на променящи се регулаторни, финансови и технологични рамки изисква нови решения. В този контекст темата за сигурността на доставките отново е атрактивна и ще привлича нарастващо внимание.
ENERGYINFO.BG 10 доц. д-р инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българска минно-геоложка камара (БМГК), за годишния алманах на българската енергетика Енерджи Инфо БГ 2025 г. беше динамична и сложна за БМГК, тъй като протече при променяща се политическа и институционална среда. Годината започна с решение за еднократна допълнителна концесионна такса от тогавашното служебно правителство, което постави въпроса за предвидимостта на условията за работа в сектора. В периода на редовно правителство в България беше възстановен работният диалог с институциите по структурни въпроси за бранша. Камарата се включи в работни и експертни групи и участва в обществени консултации по документи, засягащи условията за развитие на сектора. Последвалата оставка на правителството отново промени институционалната среда. В този смисъл 2025 г. открои значението на предвидима рамка и работещ институционален диалог за дейността на сектора. Допълнителен фокус върху добивната индустрия дойде и от международния контекст. След встъпването на новата администрация в САЩ темата за ресурсите на Украйна, включително редкоземните елементи и други стратегически суровини, отново влезе в дневния ред на международните разговори. Това върна вниманието към въпроса за достъпа до суровини и към ролята на добивния сектор в икономически и геополитически план. Суровините все по-често се разглеждат през призмата на сигурността и устойчивостта Натискът върху предлагането е непосредствен През последната година в глобален мащаб се засилва напрежението около достъпа до суровини, което вече пряко влияе върху структурата на минния сектор. Металите се превръщат в ключов фактор за инвестиционни решения и национални стратегии, а обсъжданото възможно мегасливане между водещи минни компании показва мащаба на конкуренцията за ресурси при рекордни цени и ограничено предлагане. Наред с това се засили вниманието към редкоземните елементи и критичните суровини. Инициативи като разговорите между САЩ и Бразилия и европейските политики в рамките на Регламента за критични суровини отразяват промяна в подхода – суровините все почесто се разглеждат като въпрос на сигурност и устойчивост, а не само като пазарен ресурс. В този контекст ясно изпъква един от основните структурни проблеми на сектора – несъответствието между бързия натиск върху предлагането и дългите срокове за проучване, разрешаване и реализация на минни проекти. Инвестиционният цикъл в индустрията остава дългосрочен, докато натискът върху предлагането е непосредствен, което създава допълнителни рискове и несигурност. Икономическите ефекти вече са налице – металите се търгуват на исторически високи ценови равнища, а възможностите за бързо увеличаване на предлагането са ограничени. Това насочва технологичните усилия към по-ефективно използване на ресурсите, включително чрез работа с руди с по-ниско съдържание на полезна компонента, което вече намира практическо приложение. Отбелязваме 35 години от създаването на БМГК 2026 г. е важна за БМГК, защото отбелязва 35 години от създаването й. През този период самият сектор се промени съществено – в структурата на предприятията, в начина на регулиране, в използваните технологии и в обществените очаквания към добивната дейност. Тези промени задават и рамката, в която се работи днес. Водещ приоритет остава поддържането на устойчив и работещ диалог с институциите по въпроси, които засягат условията за развитие на сектора. За индустрия с дългосрочни инвестиции е важно този разговор да не зависи от политическия цикъл и да има приемственост, независимо дали става дума за служебна или редовна изпълнителна власт. Особено важно е ясно да се дефинират стратегическите за България суровини и проектите, които са приоритетни за икономиката. Разполагаме с ресурси, но към момента липсва дългосрочна рамка, която да дава предвидимост за тяхното развитие и използване. Не на последно място остава и въпросът за общественото разбиране към сектора. Практиката в различни държави показва, че развитието на добивната индустрия е възможно само при наличие на яснота, доверие и разговор за значението на суровините и начина, по който се добиват.
ENERGYINFO.BG 11 Изминалата 2025 г. беше изключително успешна за развитието на БАСЕЛ. Асоциацията привлече 8 нови редовни члена – предприятия от електроиндустрията, както и 8 нови асоциирани члена – компании от други браншове и организации с интерес към съвместна работа с фирмите от сектора. Общият оборот на компаниите, членуващи в БАСЕЛ надхвърля 1 млрд. евро, а общият брой на техните служители е около 15 000 души. Сред новоприсъединилите се са две австрийски компании – Aectra Plastics и Dipl. Ing. Ernst Krystufek GmbH & Co KG, както и българските Старк Технолоджи и Щайнер Електроник, ИКТ Клъстер – Варна и Факултет „Електротехника, електроника и автоматика“ при Русенския университет „Ангел Кънчев“. Това значително допринася за повишаване на авторитета и експертния потенциал на БАСЕЛ. През 2025 г. бяха реализирани редица събития и инициативи с активното участие на Асоциацията. БАСЕЛ предостави на компетентните държавни институции информация и експертни становища по ключови проблеми за бранша, сред които увеличеният внос на оборудване от трети страни и отражението му върху българските производители и доставчици, както и повишените продуктови такси за употребявано електрооборудване. В партньорство с Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) Асоциацията организира второто издание на бизнес форума „Електроиндустрия 2025“, което събра представители на сектора от цялата страна. Съвместно с Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), Клъстер „Мехатроника и Електроиндустрията ще има ключов принос за иновативния потенциал на България Орлин Димитров, изпълнителен директор на Българска асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), за годишния алманах на българската енергетика Енерджи Инфо БГ автоматизация“ (КМА) и Българската браншова камара – машиностроене (ББКМ) БАСЕЛ беше съорганизатор на Robotics Strategy Forum 2025. В партньорство с Италианската търговска камара и Българошвейцарската търговска камара Асоциацията организира кръгли маси в Хасково и Смолян, посветени на недостига на квалифицирани кадри и възможностите, които предоставя дуалното обучение. През 2025 г. БАСЕЛ установи партньорски отношения с Германската асоциация за дизайн и производство в електрониката (FED) и с Унгарската асоциация за електроника (MELT). Сред значимите събития беше и Годишната среща на БАСЕЛ в Ботевград, в рамките на която бяха посетени производствените бази на компаниите ВОП и 4С4ПРОДЪКШЪН. Секторът реализира годишен оборот от 5,5 млрд. евро Електроиндустрията е сред водещите отрасли на преработващата промишленост в България. По данни на Евростат секторът реализира годишен оборот от 5,5 млрд. евро и осигурява заетост на около 57 000 души, което представлява 12% от общия оборот и 11% от заетите в преработващата индустрия. В бранша оперират и регистрирани в България предприятия, собственост на водещи международни компании, които генерират 55% от годишния оборот и осигуряват 62% от заетостта в сектора. От 2016 г. насам електроиндустрията неизменно е водещ сектор в българския износ с дял от около 11% от общия експорт на страната, като тази тенденция се запазва и през 2025 г. Електроиндустрията е ключова движеща сила на иновациите. Тя изгражда инфраструктурата за внедряване на Индустрия 4.0 и дигитализацията, допринася за устойчивата и интелигентна мобилност, развитието на „умни“, сигурни и енергийноефективни сгради, ускорява енергийния преход, подобрява качеството на здравеопазването и укрепва киберсигурността. Поради това компаниите от сектора ще продължат да имат съществен принос за иновативния потенциал и конкурентоспособността на България. Предстои ни амбициозна 2026 г. На 23 април 2026 г. в Гранд Хотел Милениум София ще се проведе третото издание на бизнес форума за електротехническата и електронната индустрия. Основни акценти в програмата ще бъдат тенденциите и предизвикателствата пред сектора, както и теми, свързани с изкуствения интелект, Петата индустриална революция и добри международни практики. През есента на 2026 г. БАСЕЛ и компании от електроиндустрията ще участват в международното изложение MachTech & InnoTech в София. Ще продължи и серията от регионални кръгли маси, посветени на развитието на електроиндустрията, в още три областни града, както и реализирането на съвместни инициативи с партньорски организации.
ENERGYINFO.BG 12 През 2025 г. енергетиката отново беше ключов фактор за конкурентоспособността на българската икономика, а БСК активно защитаваше интересите на бизнеса – енергийни компании, енергоинтензивни предприятия и МСП. Поставяхме на дневен ред проблемите, свързани с цените на енергията и честите промени в правилата при нестабилни пазари. БСК настояваше решенията да се основават на пазарните условия, компенсационните механизми да бъдат ясни и прозрачни, а прекомерната държавна намеса да се избягва, тъй като създава несигурност за фирмите. Участвахме активно и в обсъжданията за декарбонизацията, като подкрепихме ВЕИ, енергийната ефективност и новите технологии, но подчертахме значението на сигурните доставки, ролята на ядрената енергия и нуждата от балансиран енергиен микс. Отново настояхме за дългосрочна национална енергийна стратегия, отчитаща собствените енергийни ресурси и сигурността на доставките. Съществена част от работата ни беше свързана със CBAM, тъй като това бе последната година от преходния период преди финансовото му прилагане от 1 януари 2026 г. Съвместно с ИАОС и Агенция „Митници“ разяснявахме техническите изисквания и проучвахме реалните трудности при прилагането на меЗеленият преход трябва да бъде справедлив за индустрията Добри Митрев, председател на УС на Българска стопанска камара (БСК), за годишния алманах на българската енергетика Енерджи Инфо БГ ханизма, вкл. проблеми с портала на ЕС, липсата на верифицирани данни от производители от трети страни и контрола на вноса на обхванатите стоки. Настоявахме за повече яснота, компенсаторни механизми за европейските износители и намаляване на административната тежест. Чрез BusinessEurope засилихме присъствието на българския бизнес на европейско ниво, участвайки в общи позиции за реформата на електроенергийния пазар, договорите за разлика, дългосрочните договори и подкрепата за енергоемките производства. Цифровизацията навлиза все пошироко в енергетиката Няколко взаимносвързани фактора оказват силен натиск върху енергийния сектор и индустрията. Постоянните колебания в цените на енергията влияят пряко върху разходите и конкурентоспособността на фирмите. Несигурната геополитическа среда и честото въвеждане на нови европейски изисквания водят до скокове в цените на електроенергията и природния газ, което затруднява планирането, особено за енергоемките производства. Ускорената декарбонизация променя начините на производство и използване на енергия. Развитието на ВЕИ, съхранението, по-гъвкавото потребление и енергийните общности водят до по-децентрализирана система с нови възможности, но и с допълнителни изисквания към мрежите и регулациите. В същото време не се спазва последователно правилото за „технологична неутралност“. Цифровизацията навлиза все пошироко в енергетиката – от интелигентните мрежи до поддръжката, което изисква нови умения, инвестиции и бизнес модели, но повишава рисковете за киберсигурността. Недостигът на инженери, техници и ИТ специалисти остава сериозно предизвикателство. Допълнителна тежест създават и множеството сложни правила. Амбициозните европейски климатични и енергийни политики са трудни за прилагане, особено за МСП, поради което бизнесът настоява за по-ясни правила, предвидими срокове и по-добра координация между институциите. Сигурността на доставките остава водещ приоритет През 2026 г. основен приоритет за БСК е осигуряването на стабилна и предвидима бизнес среда в енергетиката. Ще продължим да работим за конкурентни цени чрез дългосрочни договори, ясни мрежови тарифи и ограничаване на намесите в правилата. БСК настоява зеленият преход да бъде справедлив за индустрията, като климатичните цели са съобразени с възможностите на фирмите. Сигурността на доставките остава ключова – подкрепяме развитието на ядрената енергетика, модернизацията на мрежите и диверсификацията на доставките. Ще засилим участието си в европейските енергийни политики чрез BusinessEurope, за да бъде българският бизнес част от процеса по вземане на решения още в ранните етапи. Специално внимание ще отделим на МСП, като им предоставяме информация, консултации и инструменти за преход към достъпна и при възможност зелена енергия. БСК ще продължи да работи за силна и конкурентоспособна икономика, в която енергетиката подпомага, а не възпрепятства развитието.
RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=