ENERGYINFO.BG 12 Изминалата 2023 г. беше отново доста динамична за сектор електроенергетика. Усилията на АСЕП бяха насочени в няколко важни посоки – прозрачност, оптимизиране на борсовата търговия, балансиране на системата, намаляване на административните тежести (особено за изграждане на нови ВЕИ проекти). От една страна, българският пазар започва да се доближава до средноевропейския, основно благодарение на интеграцията на борсовите пазари със съседни пазарни зони. От друга страна, отново наблюдаваме стъпки в обратна посока. Найярките примери за това са продължаването на програмата за компенсации през 2024 г. и въвеждането на тавани на приходите на производители и търговци. И двете са пазарни вмешателства, основани по-скоро на политически, отколкото на експертни аргументи, които влияят негативно на 20-годишните усилия за трансформация и модернизация на сектора към конкурентен пазар. Отчитаме повишаващото се влияние и активност на браншовите асоциации Големият въпрос днес е намирането на баланс между икономически, технологични, социални и екологични аспекти на производствения електроенергиен микс. Европейските политики регламентират драстично увеличаване на дела на възобновяема енергия, но това може да се реализира единствено с инвестиРазвитието на сектора зависи от колективните усилия на всички заинтересовани страни Соня Николова-Кадиева, председател на УС на Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП), за годишния алманах на българската енергетика Енерджи Инфо БГ ции в мрежовата инфраструктура и в системи за съхранение на електроенергия (ПАВЕЦ, батерии). Има много неясноти, като например какво ще се случи с производителите на въглища, които не биха издържали да работят на пазарен принцип, и как и кой ще субсидира техните разходи. Тези въпроси следва да залегнат в основните стратегически документи на България, като в момента са в процес на финализиране Енергийната стратегия до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. и Интегрираният план енергетика – климат. В тях обаче подобна детайлна конкретика липсва. За развитие на конкуренцията в снабдяването с електроенергия на крайни потребители и появата на нови доставчици е необходимо освобождаване на търговците от всички задължения, различни от основната им дейност по лицензия. Вместо това на тях им се вменяват нови задължения като изплащането на компенсации към вече съществуващите изисквания за обезпечения на ЗкО и наложените индивидуални цели за енергийни спестявания при крайни потребители. Тези неприсъщи задължения изискват допълнителни административни ресурси, които в крайна сметка натоварват и потребителите с допълнителни разходи. Със задоволство отчитаме повишаващото се влияние и активност на браншовите асоциации в сектор енергетика. Тяхната експертиза е все по-търсена и ценена от представителите на институциите, което оценяваме като съществен позитив. АСЕП е отворена за членство към всички участници на електроенергийния пазар – производители, търговци, потребители, защото вярваме, че развитието на сектора зависи от колективните усилия на всички заинтересовани страни. Ще работим активно за ефективния и плавен преход към свободен пазар Електроенергийният пазар е в процес на трансформация – от производствени мощности до пазарни отношения. Сред големите въпроси през 2024 г. остава за пореден път либерализацията. Частично предприетите законодателни стъпки в тази посока с пълна либерализация на пазара на едро и отпадане на функциите на обществения доставчик предстоят да влязат в сила от 1 юли 2024 г. Дотогава следва да се изработят множество подзаконови нормативни актове, които да урегулират новите отношения, преразпределение на финансовите потоци и балансиране на интересите на различните участници. Тепърва ще се изготвят нормативните актове, като АСЕП отново ще е активна с предложения и становища, които да гарантират ефективния и плавен преход от регулиран към свободен пазар. Излизането на домакинствата на свободен пазар все още е неясна и далечна стъпка, която е рано да бъде коментирана. Остават актуални и проблемите с балансирането на системата, оптимизиране на източници и разходи, където липсва достатъчна прозрачност. В този аспект, за съжаление, отново наблюдаваме избирателно прилагане на европейски политики и липса на предоставяне на мрежови данни в реално време, които са ключови за оптимизация на разходите и търговските отношения.
RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=