ENERGYINFO.BG 12 БГВЕА стартира 2021 г. с уебинар на тема „Неразкрития потенциал на офшорната вятърна енергия в българските води на Черно море“. Събитието събра виртуално ключови заинтересовани страни от българските публични власти, от Европейската комисия, европейските ни партньори от WindEurope, както и инвеститори във вятърната индустрия. Поради своите специфики офшорната вятърна енергия има потенциала да повлияе положително върху икономиката и България следва да се възползва от тази възможност за икономическо развитие в крайбрежните райони. Привличането на бизнеса за използване на морските ресурси и развитието на потенциала на Черно море, същевременно поддържането на баланса между икономическите интереси и опазването на околната среда, е политика, която следва да бъде част от стратегическите за сектора документи. Липсата на стратегия за развитие на офшорната вятърна енергия означава липса на отчетлив сигнал към инвеститорите в сектора. Ето защо е важно темата да бъде включена в стратегическите документи в обозрим срок, при първа възможност за тяхната ревизия. БГВЕА поставя въпроса за разработване на офшорния вятърен потенциал в българската част на Черно море и в свои писмени становища и публични изказвания. Във връзка с всички конкуретни предимства на технологията, както и значителния инвеститорски интерес, Асоциацията ще продължи конструктивен дебат по темата. Корпоративно снабдяване с възобновяема енергия Друго значимо събитие през изминалата година е присъединяването на Асоциацията към RE-Source Platform – платформа, обединяваща ресурси и коордиВажно е да се преодолеят митовете относно вятърната енергия Миглена Стоилова, председател на Надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) и вицепрезидент Специални проекти в Postcriptum и CWP Global, за годишния алманах на българската енергетика Енерджи Инфо БГ нираща дейности за насърчаване на рамка за корпоративно снабдяване с възобновяема енергия на европейско ниво. БГВЕА, заедно с Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), положи основите на регионален център за споделяне на знания и разработване на подходяща политика, пазар и бизнес сътрудничество в производството на възобновяема енергия в България, насърчаване на корпоративното снабдяване с възобновяема енергия в страната и в по-широк аспект – в Югоизточна Европа. Конструктивен диалог с институциите за справедлива пазарна среда Краят на 2021 г. беше изпълнен с предизвикателства за производителите на вятърна енергия. Като резултат от приети решения на КЕВР през декември 2021 г./януари 2022 г., разходите за балансиране ще се увеличат значително, а приходите на производителите на вятърна енергия съществено намаляват. В тази връзка заедно с нашите локални партньори – Българска фотоволтаична асоциация (БФА) и Асоциация на търговците на енергия в България (АТЕБ), както и с помощта на WindEurope, предприехме кампания за информиране на отговорните институции относно негативните последици от тези две решения на Регулатора. На този етап стартирахме конструктивен диалог с институциите и се надяваме в бъдеще да постигнем баланс и справедлива пазарна среда за всички пазарни участници. Нужда от законодателни промени През изминалите години бяха приети редица законодателни промени, които премахват някои от бариерите пред бъдещите ВЕИ проекти. БГВЕА активно работи в посока отпадане на ограниченията и по отношение на опериращите вятърни централи, които в следващите години вече няма да бъдат насърчавани и ще трябва да работят при изцяло пазарни условия. Корпоративните договори за изкупуване на енергия в европейски мащаб устойчиво увеличават своя дял от 2015 г. Стремежът на Асоциацията е да спомогне въвеждането на този модел и създаване на подходяща рамка за прилагането му на местно ниво. Един от основните мотиви за сключване на подобни сделки е възможността за пониски и фиксирани разходи за електроенергия. Друга основна линия на БГВЕА е необходимостта от законодателни промени, които да облекчат разрешителния режим и процедурите по присъединяване на нови ВЕИ мощности и такива, които удължават полезния си живот и въвеждат нови и по-ефективни технологии (т.нар. repowering). Процедурите в момента са оптимизирани за големи конвенционални мощности, които имат дълъг цикъл на изграждане и въвеждане в експолатация. ВЕИ централите са с по-ниска мощност, с пократък период на изграждане, който може и да е на етапи, и са географски разпръснати, което изисква повече прозрачност по отношение на мрежовите капацитети, дигитализиране на процеса на съгласуване между различните институции и прецизна обработка на инвестиционните намерения. Една от основните цели на Асоциацията е популяризиране на ползите от използването на вятърна енергия. Не бива да се забравя, че технологията представлява най-чистата и достъпна форма за производство на енергия. В този смисъл важно е да работим в посока преодоляване на митовете относно вятърната енергия. Не, производството на вятърна енергия не вреди на популацията на птиците. Доказано е, че негативното въздействие на вятърните турбини върху птиците е незначително в сравнение с изменението на климата и други човешки дейности. Да, вятърните турбини могат да бъдат рециклирани, като европейската тенденция е витлата да станат напълно рециклируеми. Европейската вятърна индустрия се ангажира да използва повторно, рециклира или възстановява 100% от излезлите от употреба витла до 2025 г.
RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=